И ето, в системата на Блогбеге се пръкна ново 20.
Автобиографиите ни запленяват. Дори да не познаваме автора, да не знаем защо е решил да седне и да предаде житейския си път в текст, да не знаем за неговите постижения и успехи, винаги е интересно да четем автобиографии. Стига, естествено, авторът да е интересен човек, но скучните хора рядко постигат неща в живота.
Автобиографията не е разказ, поне не класически. Тя има начало, но няма край, а свършва по средата на нищото - малко екзистенциално, като история, която в крайна сметка приключва със своето начало - "И ето ме, тук, над белите листи, пиша това, което ти, читателю, четеш." Изпълнена е с истински моменти от живота, които по някога са по-абсурдни и от най-абсурдните художествени измислици. Поуки няма, а дори и да има, те са притчи, изводи, които авторът си прави върху случилите се събития, а не манипулация от негова страна, за да ни научи на своя мироглед.

Автобиографиите ни запленяват, но това не е достатъчно.

Ако се оставим само реалността да диктува в тях, то тогава не бихме могли да сме автори на собствените си съдби. Щипка сънища и фантазии са необходими и в най-болезнената реалност. Иначе тя никога не би била реална.

За това, тук ще има истории от живота, или пък не, сънувани или измислени, но всичките реални, случили се с мен, случили се с други; понякога ще има поезия, понякога просто коментар, но често ще има фотографии и пътеписи, а при всеки удобен случай (в който автора не го мързи) - разкази.

А за мен няма да споделям нищо, поне за момента. Защото, дори историите тук да не са се случили в това измерение, това тук ще съм аз, и историите ще са мои.

Това е Авто-мото-биография.